Кадър от Босна, 1994 г.
Кадър от Босна, 1994 г.

"ТВОЯТА РАБОТА Е ПРОСТА", ми каза Зоран. Бях на 24 и беше оправдано с мен да се държат леко покровителствено. Войната в Босна вървеше с пълна сила, а мотел "Олимпик" в Пале над Сараево приличаше на бар "Наздраве" от популярния тогава сериал. Там отсядаха едни и същи хора - журналисти, преводачи, политици, стрингери (водачи на журналисти), с едни и същи лафове и едни и същи роли. На една маса бъдещата президентка на Република Сръбска Биляна Плавшич се срещаше с митрополита, на съседната министърът по войнишките въпроси

играеше шах с нашия оператор Хриси, на третата аз разговарях със стрингера Зоран, по прякор Японеца (защото водеше японски журналисти). "Разбираш ли ме? Проста е твоята работа."
Правилата на бар "Наздраве" не ми позволяваха да прекъсна Зоран, нито да го иронизирам. "Ти, репортерът, трябва само да разкажеш онова, което неговото око (тук Зоран посочи оператора Хриси, който се опитваше да загуби тактически от министъра, без да жертва достойнството си), вече е видяло." "Голям мъдрец си", казах на Зоран и веднага се сетих за думите на Ханс-Петер от предишния ден.