Радиоактивен дневник

СЕДМИЦА след апокалиптичното земетресение, разтърсило Япония на 11 март, пътувам в електричка от наземното метро в Токио. Освен че осветлението във вагоните е изгасено, нищо не показва, че пътниците около мен са свидетели на може би най-голямата катастрофа от началото на 21. век. Неделният ден на 20 март по нищо не се различава от хилядите уикенди преди него. Хората са спокойни, няма паника. Всеки е тръгнал да върши рутинните си задължения. Срещу мен седят млади хора, 20-30-годишни. Момиче с къса пола пише есемес на цикламения си мобилен телефон. Млада двойка пие натурален сок със сламка. Студентка със спортен екип отива на състезание. Нямат шапки, но някои са с бели маски на лицето. Друга година предпазната мярка би била заради сезонните алергии. Но днес всички мислят, че японците се предпазват от радиацията.
През последните дни говорих с много японци в Токио. Всички ме убеждават, че нивата на радиация не са опасни.