Вестникът на порасналото общество

Кой не е имал усещането, че българските медии все повече изпростяват? Често се питаме "Къде е сериозният вестник?", "Кога ще се появи независима, смислена телевизия?". Това са вариации на по-общия въпрос "Кога ще имаме нормална политика?", който пък е вариация на фундаменталното питане: "Кога ще заживеем в нормално общество?".
Всъщност сериозни, добросъвестно правени вестници и телевизионни канали има и сега, имало ги е преди (например Re:tv) и, дай Боже, пак ще ги има. По-точният въпрос е не защо го няма, да кажем, българския "Файненшъл Таймс", а защо дори това, което имаме като сериозна журналистика, остава изтикано в една сравнително маргинална ниша. Сериозните издания са тук, въпросът е защо липсва влиятелната медия, т.е. мястото, откъдето аналитичният поглед влияе върху вземането на управленски решения, както и върху реакцията на публиката спрямо тези решения. Или казано по обратен начин - защо истината ни се поднася винаги като сензация, във все по-крещящи оттенъци на жълтото?