В началото на октомври тази година човечеството загуби един от най-вдъхновяващите си модели за подражание - създателя на Apple и Next и спасителя на Pixar. По-малко от месец по-рано автор на Forbes си бе задал въпроса: Защо при целия този икономически бум в Китай няма лидери като г-н Стивън Пол Джобс? Същото се питах и аз в деня, в който научих за смъртта му, само че за България. Къде е родната ни бизнес рок звезда? Секси политикът? Нестандартният заразяващ с чара си корпоративен магнат по джинси, поло и маратонки, който дори в краен стадий на рак на панкреаса излъчва повече жизнерадост и вяра в бъдещето, отколкото тримесечно розово бебе? Къде е българският брат (или сестра) на iCon, нашата икона на успеха?
Според колумниста на Forbes Китай няма своя Стийв Джобс заради конфуцианския начин на мислене на нацията, който повелява конформизъм и смирение, а не "изпъкване" като в западната протестантска култура. Което е странен отговор, като се има предвид, че Джобс беше будист със сирийска кръв. Но може би този краен религиозен завой от заобикалящата го среда и източните му гени бяха неговият номер да намира винаги начин да мисли и живее "извън кутията".
Ако приемем, че ние сме по-скоро на изток, макар и в християнска държава, подобен отговор би бил правилен и за нас: нямаме такъв лидер, защото източното православие ни учи да сме смирени, историческата ни съдба ни е направила приспособенци и хамелеони и подрязваме всичко, що стърчи - от инстинкт за самосъхранение. Освен ако то не намери начин да упражни насилие над нас и да ни принуди да го почитаме. Както нацията ни изпитва колективен респект към странно забогателите и изплували към върха герои на прехода, макар зад гърба им да ги мрази и ругае.
Ако бизнес рок звезда като Стийв Джобс се бе родила у нас, сигурно щеше да гние в някоя лаборатория на БАН и да бъде смятан от всичките си колеги сериозни учени за луд, защото непрекъснато говори несвързано за някакви устройства на бъдещето, които са компактни и интуитивни. На всичкото отгоре несговорчивият му характер, неспособността му да мимикрира и да се примирява щеше да му създаде много врагове. Които накрая щяха да успеят да го смачкат психически въпреки пословичната му способност да се изправя след всяко поражение и да натрива носовете на тези, които преждевременно са обявили края му. Почти очаквам всеки миг да се появи отнякъде и да каже, че е възкръснал, както възкръсваше в бизнеса всеки път, когато го прогонеха отнякъде.
Джобс, роден и реализиран в друга страна, обаче е вдъхновение за голяма група хора и у нас. Не им е дошло още времето, но сред тях са бъдещите лидери, вдъхновителите на българската мечта и моделите за подражание, които най-накрая ще въведат ред в обществено договорената ценностна система. В която днес за съжаление властват желанието за лесен живот, приспособенчеството и отказът от риск.
Кратък преглед на сегашните ни икони, вдъхновители и примери за подражание. Клишето - Ботев и Левски. Две наистина свободолюбиви, различни от масите и "изпъкващи" личности. Но някак си извадени от собствения си контекст. Те са исторически сресани, пригладени и приведени във вид, удобен за националния ни конформизъм. Всеки опит да бъдат очовечени, представени като хора с недостатъци и грехове, като рок звездите, каквито са били, взривява общественото мнение. Искаме ги въздушни светци, без телесни функции. Сигурно затова и гробовете им не са известни. И никога да не става въпрос, че Ботев е бил бохем, а Левски е зарязал доста неканонично монашеството. На почитателите на Джобс в България - това им е симпатично и им вдъхва повече доверие в тези хора. Останалите, които са с две ръце за подрязване на всичко стърчащо - това ги плаши. Ботев и Левски във вида, в който ги почитаме днес, са непосилни модели за подражание за обикновения човек. Техните наложени образи предполагат само преклонение, но не и подражание. Да не говорим, че са част от отдавна отминала епоха с други задачи и мисии пред националните лидери.
Така се случи у нас, че 45 години ни налагаха като модели борци срещу капитализма, а в следващите две десетилетия - груби, недодялани и дори престъпни герои на дивия капитализъм. Само Ботев и Левски оцеляха през всичките тези години, но не в човешкия си вид. Нацията се обърка от тази идеологическа шизофрения, състояла се за толкова кратък исторически период, и се сви в себе си. И като че ли закопня за безопасни лидери и примери за подражание, с които да играе на сигурно.
Но работата е там, че истинските вдъхновители на масите, които са способни да ги разбудят и накарат да мечтаят, играят опасно, понякога дори грубо, но без да са насилници. Те са странни, не се вписват, имат много пластове, с които са в хармония. Живеят напълно неприемливо за конформиста. Такива хора у нас засега трудно могат да бъдат допуснати да поведат останалите, защото им създават чувство за несигурност.
За щастие светът се отваря, информацията пътува свободно и хубави примери от други страни могат да заразяват. И колкото по-често в медиите пише за тях, колкото повече се опитваме да ги анализираме и проумяваме, толкова по-бързо техни подобия ще се появят и в България.
Засега хората, които изскачат напред у нас и се опитват да водят нацията, се мъчат да ни убедят, че са безплътни и непогрешими светци, като Ботев и Левски. И жълтата преса много лесно може да ги унищожи, защото на всички ни е ясно, че публичните образи, които лансират, са невъзможни. С личности като Стийв Джобс жълтата преса и общественият шантаж с личните недостатъци нямат шанс. Те остават икони дори когато всички обсъждат до смърт произхода им, сложното им семейство, незаконното им дете и нецензурните думи, изречени към подчинените и колегите. Защото нямат нищо против да са едновременно хора и лидери, а не само лидери или само хора. Такъв избор не им се налага да правят и обществото реагира добре, когато е така.
Сигурна съм, че и у нас съществуват бизнес и политически лидери като в развитите държави. Засега - на стендбай, заради уплахата на обществото от резки промени, натрупана от негативния опит през последните десетилетия. Най-вероятно те първо ще успеят на друго място, както направиха преди тях писателката Юлия Кръстева, философът Цветан Тодоров, изобретателят Румен Антонов, художникът Кристо, футболистите Стоичков и Бербатов. А след това ще стане напълно възможно да приемем таланта и нестандартните им личности и тук, без да се плашим от тях. Засега все още живеем в сянката на безплътните светци Ботев и Левски. И действаме като Андрешко.