Социалните мрежи като кризисен фактор
Само в места като България на публиката се предлага тази допълнителна забава да може публично да напсува автора или да развие теориите си по някакъв съвсем трети въпрос
Абсурда, до който води свободата без граници, най-добре илюстрират стените в нашите градове, надраскани от графити. В принципа си графитерството е акт на съпротива срещу властта на възрастните, в който младежът се прославя благодарение на смелото прекрачване на законите и приличието. У нас обаче никой не чисти драсканиците по стените (освен когато става дума за прекрасна художествена акция като "В крак с времето" върху Паметника на Съветската армия). Едни надписи се наслагват върху други надписи, един писач задрасква написаното от предишния. И в последна сметка графитите се сливат в една обща, равна мръсотия.
Още по-лоша е ситуацията с нашия интернет, оставен да се развива на принципа на джунглата. Всякаква информация може да намерите там, само да се вгледате с лупата на "Гугъл". Написвам например "Българите са извънземни" и веднага излизат няколко хиляди хита, първият от които носи гордото заглавие "България на три планети". По дефиниция няма институционална форма на контрол, защото интернет е пространство на приватизираната реч.
