Харалан Александров: Българинът отдавна вярва единствено и само в себе си
Живеем с усещането за отсъствие на държавност и за съжаление имаме всички основания за това
Господин Александров, какво се случва с българското общество днес? Размести ли кризата драстично статуквото от годините на растеж?
- Случват се различни неща, едно от които е, че локалните идентичности започват да надделяват над националните. А въпросът за идентичността има икономически, социални, ценностни и културно-исторически измерения. Преди няколко години обявихме края на прехода, което ще рече стабилизиране на новото статукво в резултат на статусното преподреждане на обществото - малцинството на новите богати, нарастващото мнозинство на новите бедни и крехката средна класа. Тъкмо започнахме да свикваме с новата йерархия и връхлетя кризата. Първият урок от кризата бе, че не само средната класа в България е неустойчива, но и тази на богатите - устойчива е единствено бедността. Вторият е, че всяка подреденост е предпоследна - турбулентността в света вече е толкова голяма, че всеки опит за трайно закрепване към някаква социална прослойка е обречен.
В този смисъл традиционните модели за разбиране, обяснение и управление на обществото трябва да бъдат преразгледани.
