Ползите от мълчанието

Кога отговаряме? Дали отговаряме? Защо отговаряме? Това са само част от въпросите, които е добре да се поставят преди вземане на решение за реакция или отговор. Обикновено когато името ни е споменато или замесено в разговор, публикация или в публично изказване, ни се ще веднага да разберем защо и да отговорим подобаващо. Това е част от човешкото ни същество. Като че ли, без да осъзнаваме, веднага заставаме в отбранителна позиция. И зад това поведение стоят, разбира се, много ясни стимули. Искаме да покажем присъствие, да защитим името си, да внесем яснота в разказа или да си погалим егото, че и понякога да надвикаме другия. Но дали винаги трябва да се включваме в задочен диалог?
Е, май както за повечето неща, и тук няма еднозначен отговор. Това обаче не ни освобождава от нуждата за анализ на конкретната ситуация и вземане на добре обмислено решение за действие или не. Помага, ако можем да видим голямата картина, да огледаме "картата" спокойно, без излишни емоции, и се ориентираме правилно по нея.