Енергийната интелигентност на българина.  И на всички останали

Разбираме ли нещо от енергетика? Нещо, да. Но малко. А трябва ли да разбираме повече? В крайна сметка енергетиката е индустрия, която си има своите специалисти, вносители и управители. Онова, от което обикновеният потребител се интересува, е да има бензин на колонката и ток в мрежата. На поносима цена.
През последните години тази представа за енергетиката започна рязко да се променя. Тя не е онова, което беше, а скоро ще се преобрази напълно. Нашето поведение и знание също трябва да се променят. Преди 20 години, за да се снабдяваме и разменяме информация, трябваше да знаем къде е книжарницата, колко струва пощенската марка и как да четем телефонния указател. Днес всички разбираме от процесори и компютърни програми, смарт телефони, таблети, wi-fi и какво ли още не. Това се случва и с енергетиката.
Тя радикално се децентрализира. Потреблението и производството на енергия се променят. Източниците се променят. Променят се рисковете за потребителя, както и възможностите за всеки от нас. Всеки може да стане активен участник в енергийната индустрия - и като потребител, и като производител, и като посредник. Необходимо ни е не само ново знание, но и нова енергийна интелигентност.
За да вземем участие в енергийната революция, трябва да престанем да гледаме на енергията като на нещо, което идва отвън и върху което нямаме контрол. Трябва да отхвърлим чувството за неизбежна зависимост от енергийните производители и посредници - били те "Газпром", АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток", Саудитска Арабия или Норвегия.
Да започнем от въпроса колко парно и електричество ни трябва и колко те трябва да струват, за да живеем добре. Въпрос, който постоянно си задаваме и около който се въртят фундаментални политически решения. Проблемът е, че самият въпрос е грешен. Никой няма нужда от парно или от ток. Ние имаме нужда от светлина, топлина, транспорт, информация. Тях може да си набавим с парно и ток, но може би може да си ги набавим и по друг начин.
България има нова енергийна стратегия, която твърди, че ще газифицира 30% от домовете в страната до 2020 г. Защо? Вероятно защото сме видели, че по света имат газ в къщите и си мислим, че и ние трябва да имаме газ. Домашната газификация в България ще завърши напълно успешно в деня, в който в други страни ще махнат и последния домашен газов бойлер. От 2013 г. Дания въвежда забрана на домашните газови бойлери във всяка нова сграда. Дания добива газ, България - не. Ако подходим с повече енергийна интелигентност, ще видим, че България вероятно трябва да направи точно това - да забрани битовата газификация, не да я насърчава, и да използва газ само за електропроизводство.
В днешно време съществуват системи - на пазара, не в лабораториите, - които отделят 7 пъти повече топлинна енергия, отколкото електрическата енергия, която консумират. (Модерните климатични устройства са в подобна категория, но с коефициент до 5. Затова те са по-евтина форма на отопление от централното парно или газовата инсталация.) Едно обикновено устройство, което оптимизира волтажа в дома ни, автоматично намалява консумацията на електричество с 10%. Светодиодното осветление e до 10 пъти по-ефективно от обикновената крушка, която може да е по-евтина, но в крайна сметка ни излиза много по-скъпа. Пасивните сгради нямат нужда от активно отопление, а строежът им, след като научиш как да ги строиш, е само 3% по-скъп от нормалната сграда. Електрическата кола е неколкократно по-енергийно ефективна от бензиновата. Списъкът от нови енергийни решения е огромен и нараства постоянно. Този списък ни поставя в сложна среда, в която да направиш избор като потребител или производител става все по-трудно.
Свикнали сме да мислим, че енергийните изобретения са скъпо удоволствие, че човек трябва да живее в Швеция, да е екофанатик и да плаща 95% данъци, за да се радва на възобновяема енергия. Това е една от тежките ни енергийни заблуди. За последните 6 години стойността на соларните инсталации в Германия е паднала с 60% - от 5 евро на киловат инсталирана мощност до по-малко от 2 евро за малки домашни инсталации. За големи бизнес инсталации стойността е по-ниска. Цената продължава да спада. Да произведеш 1 кВч слънчева електроенергия в Германия днес струва около 0,20 евро, горе-долу колкото потребителят плаща за електричество от мрежата. С други думи, слънчевата енергия в Германия е стигнала "мрежов паритет". В България потребителят плаща по-малко, но пък страната е доста по-слънчева от Германия. Предвижданията са, че през
2016 г. слънчевата енергия ще стане най-евтината енергия на много места по света. България вероятно ще влезе в тази категория някъде по това време.
По-интересното обаче е друго - новата енергетика няма да бъде доминирана от енергийните компании. В Германия 51% от соларните инсталации се притежават от гражданите и само 13% са собственост на традиционни енергийни фирми. Енергийната ефективност на жилищата е също енергийно "притежание" на гражданите. Когато инвестираш 10 хил. лева в саниране на дома си, ти инвестираш 10 хил. лева в енергийната система на страната, като прибираш своя дял от печалбата в джоба си. С други думи, всеки нов прозорец, светодиодна крушка, фотоволтаик или слънчев колектор на покрива е акт на енергийна децентрализация. А енергийната децентрализация изисква нарастващо енергийно знание и енергийна интелигентност. Енергийните компании нямат особен интерес да развиват енергийното знание на потребителя. Държавата често се води от инерция, незнание или корпоративни интереси. Затова надеждата е в индивидуалния потребител и в малкия и средния бизнес.
Примерите от Германия и Дания често ни потискат. Това са богати страни. Германия може да си позволи 75 млрд. евро инвестиции в соларни инсталации. Откъде у българина толкова пари? Всъщност българинът ги има. Личните влогове миналата година стигнаха 31 млрд. лева. Тези влогове са сравнително равномерно разпределени и дават добра възможност на потребителите да станат инвеститори в новата енергетика, сектор, в който почти няма риск, а възвращаемостта е висока и гарантирана. Личните спестявания са само една от многото финансови възможности за участие в сектора.
Иновациите са друг вход в енергийната революция. Понякога енергийната иновация се ражда от бедност, на принципа неволята учи. Две подобни устройства спечелиха особена популярност напоследък. Едното е пластмасовата прозрачна, напълнена с вода бутилка, която, пъхната в ламаринения покрив на тъмните филипински бараки, осигурява светлина, равна на 60-ватова крушка, и променя живота на хиляди семейства. Осветление без пари. Другото е соларната фурна "Киото", която преди две години спечели специалната награда на Financial Times и Hewlett-Packard заедно със 75 хил. долара и която представлява картонена кутия, облепена с фолио. Фурната развива температура до 165 градуса. Тя ще спести хиляди тонове въглероден двуокис, но също така ще осигури чист въздух в хиляди африкански домове и ще спаси живота на хиляди хора, които биха загинали от домашни пожари и белодробни заболявания. Струва 5 долара.
Далеч съм от мисълта да съветвам някой в България да използва подобни устройства. Те обаче показват интелигентен подход към енергията, който генерира изобретения, спестява пари, допринася за намаляването на въглеродните емисии и на замърсяването на въздуха, а също и за енергийната сигурност на страната. Нещо като данък за военния бюджет, за който не плащаш и стотинка.
Примитивното енергийно мислене не е само български грях. Енергетиката е като образованието - никой не иска промени и всеки си спомня как е било по негово време. Енергетиката обаче се променя. Появяват се виртуални електроцентрали - системи от мерки, които спестяват електроенергия и се групират в една обща виртуална мрежа, която е еквивалентна на електроцентрала. Потребителите стават производители. Бедните имат предимство пред богатите. Електричеството вече може да се пренася на хиляди километри почти без загуба. Автомобилът балансира мрежата и компенсира пиковата консумация. Въглеродният двуокис струва пари. Електрическата и информационната мрежа се смесват.
Всички тези странности не са прогрес на богатия западен свят - още една щампа в нашите представи. Така както холивудският филм се появява едновременно в Хасково и Лондон и както последният iPhone може да излезе едновременно на пазарите в Осло и Одрин, така и интелигентните енергийни решения не познават национални и икономически граници. Те могат да се появят еднакво успешно в най-богатите квартали на Източния американски бряг и в най-бедните кьошета на Индия. В Индия повече хора имат мобилни телефони, отколкото тоалетни. В Африка соларното електричество завладява територии без достъп до мрежата. А България, която има най-ниската енергийна ефективност от цяла Европа, е в особено изгодна позиция да спечели най-много от намаляването на въглеродните си емисии (занимание, което много политици и икономисти, напълно погрешно, смятат за скъпо).
Откъде обаче да започнем? Може би от повсеместното енергийно образование. Потребителят трябва да научи какво е ват и киловат, какви са загубите в мрежата, колко от тях са резултат на кражби, какво е smart meter*, как се е променила цената на соларната енергия през последните 10 години и какви са прогнозите за следващите 10. И още - какви са съответните цифри за атомната и вятърната енергия, може ли наистина България да внася електричество от Либия и да изнася за Полша, какви са здравните вреди, които нанася една въглищна електроцентрала, и колко би трябвало да струва електричеството от "Марица-изток", ако тези вреди се калкулират в цената, какъв е водноенергийният потенциал на България, какво е пасивна къща, колко лева ни предстои да платим за енергия през следващите 20 години. И така нататък. Въпросите нямат край. Но трябва да започнем да си ги задаваме, да се образоваме и да мислим за безкрайните възможности, които се отварят пред потребителя и производителя. Те вероятно започват оттам, че разликата между потребител и производител изчезва. Колкото и да ни се струва, че разбираме какво е енергетика, добре би било да взривим енергийните си нагласи и да се опитаме да ги построим наново. Тогава един централизиран, мощен и отчужден сектор може да се окаже домашен, свой, достъпен и демократичен. И много по-доходоносен. Вижте какво стана с интернет в рамките на 20 години. Ако проявим повече енергийна интелигентност, може да не се наложи да чакаме толкова с енергията.    


* Електромер, който отчита консумацията на електрическа енергия на интервали от 1 час или по-малко.