На спирката

Да поговорим за любовта. За онова чувство, което превръща просяците в принцове, морските раковини - в огромни кънтящи градове, а мелодията на някаква случайна песен - в доживотен затвор. Ето една история, която се случи в града София. Срещнах жената, която ми я разказа, да я наречем Ангелина, на спирката на трамвай номер 5 на "Павлово". Трамвай обаче нямаше, явно беше станала някаква повреда. Жената на име Ангелина видя, че пуша, и дойде при мен да ми поиска огънче. Заприказвахме се. Каза, че работела на три места, чистела някакъв офис, чистела дома на някакви баровци и едно стълбище. Беше слаба женица, увита в шушляково яке. Беше още млада, ако не броим бръчките като ветрило около устните є. Позволявам си да разкажа аз тази история само защото нейният истински тромпетист още не се е родил.
Мъжът на Ангелина умря. Ей, хора, мъжът є умря. Тя седеше във фоайето на операционната и гледаше как хирургът, който є съобщи печалната вест, сваля маската от лицето си и нервно пали цигара.