Един бърз въпрос: ако обърнем внимание на една международна компания или по-скоро на нейното местно представителство в страната, каква е вероятността изпълнителният директор или финансовият мениджър да е чужденец? Сравнително голяма. А маркетинговият мениджър? Има немалко такива случаи. А каква е вероятността един пиар мениджър в страната ни да е чужденец? Със сигурност клони към нула.
Причината за този феномен е ясна: пиарът спада към комуникационните дейности, които се базират на универсални (съответно на глобални) постановки и принципи, но тяхната реализация е строго локална. И в този случай познанията за местните характеристики на пазара, за медиите и за потребителите са доста по-важни, отколкото общите принципи и глобализираният професионализъм. Има местни особености, които въпреки отличните примери на световно ниво може да бъдат научени само "на терен". И само от специалисти, които имат съприкосновение с локалния медиен пейзаж и отношения с тукашните институции, политици, звезди и всичко останало. Особено като се има предвид медийната и комуникационната среда в България - която може и да не е сгрешена, но със сигурност е недостатъчно съвършена и доста различна.