Помощ, офисът се топи!

Когато преди сто години помолих тогавашния си шеф да изляза в едномесечен отпуск, той се обърна с леко скърцане в кожения салон на препускащия по магистралата чисто нов немски спортен автомобил, изгледа ме с всичката любов на света и ми се усмихна: "Защо ти е да почиваш цял месец? Знаеш ли колко работа имаме?!". И ето ме днес, век по-късно, все още недоумявам дали просто не се е шегувал. Тогава летните месеци се водеха почивни. На половин обороти. Древните дълги умереноконтинентални лета спасяваха душата на труженика.
Днес мога само да си припомням с умиление как поне по половин лято бяхме до един офлайн. Уви, през 2012 г. офисът не може да затвори само защото е топло и всички искат да са на море (и планина, и екскурзии, и фестивали, и приятели, и т.н.). Онова за масовото отсъствие през летните месеци отдавна не важи. В променената изострена среда на еднократните опити по многобройни цели, за всеки бизнес, дори за тези далеч от плажовете, хотелите, фризерите, дините, мастиката и изобщо всенародната дандания по морето, тези месеци са като всички други - от решаващо значение.