Small is beautiful*

Small is beautiful - това беше девиз на хипи икономиката от 70-те години, която тогава напук на опиянението от прогреса, идеологическите мегаблокове и космическите полети твърдеше, че най-добре се живее в малки общности, по мярка на човека. Големите места са силни и концентрират много власт, но пък си захвърлен в анонимното море; малките са по-скучни и по-провинциални, но пък ти дават усещането, че имаш място, че са твои.
В излезлите на мода през последните десетилетия класации на градове начело неизменно излизат Виена, Цюрих, Сан Франциско. Много по-зле се живее в гигантски агломерации като Рурската област или Лос Анджелис, където славата на световния център съжителства с мизерията. Половин- до едномилионния град се смята днес добра мярка за живеене и в този смисъл Манчестър e по-приветлив от Лондон, Лион има по-добро човешко измерение от Париж. Е, поне така е за установените хора с работа, които търсят повече хармония и устойчивост, отколкото приключения и възможности.