AD-ските* дуели:  август, на другия ден

В догарящите огньове на осмия месец времето не смее да тече бързо. Офисът е климатизирано депо на пристигащи и заминаващи. Рядко някой се засича с някой друг. Всички до един обаче са насочени спокойно и уверено по лични пътища. Към отдиха, към не-работата, към мечтаната локация. Дотам и обратно. Почти не се чува ехото на последната Игра на голям конкурс. А какво се случваше само преди месец. По дъските все още стоят изписаните с ентусиазирани драскулки предложения и концепции, макар малцина вече да си спомнят: а) за коя идея бяха и б) коя всъщност се презентира. Няма значение. Наистина, хвърлиха се много усилия, тъй като текущата работа така и не намаля. Сега е друго. Сега в печелившия вариант някои премълчават какви компромиси им струва победата, а в губещия някои може би се замислят какво не е достигнало. Така трябва. Всичко това става много тихо, тъй като всеки в депото бърза.