Ще ви разкажа една таоистка притча.
Един беден китайски фермер имал само един кон. Един ден конят му избягал. Съселяните му се втурнали да му съчувстват за загубата: "Какъв лош късмет...". Той им казал: "Добър, лош, кой знае...".
Месец по-късно конят се върнал, водейки след себе си прекрасен див кон. Съселяните възхитено занареждали: "Какъв късмет! Такъв хубав, силен кон!". Фермерът отговорил: "Добър, лош, кой знае...".
Яздейки новия кон, синът на фермера паднал и си счупил крака. Съселяните притичали да съчувстват: "Какъв лош късмет...". Фермерът вдигнал рамене: "Добър, лош, кой знае...".
Скоро започнала война и всички здрави и силни мъже били извикани войници, само синът на фермера не отишъл заради счупения си крак. Съселяните завистливо казали: "Какъв добър късмет има това момче...".
Фермерът дори не ги погледнал и продължил да копае лехата си, промърморвайки: "Добър, лош, кой знае...".
Кризата на всеки човек започва всъщност с раждането му. Да излезеш от корема на майка си е болезнено усилие, после трябва да поемеш за пръв път дъх, а после пък ти става ужасно студено и ревваш, загубил уюта на топлата течност, в която си стоял девет месеца.