AD-ските* дуели: Септември, за всички от скъпото

Седя в кафене с двама приятели. И колеги де, но повече приятели. Жив късмет е това последното, защото в нашия бизнес обичаме да си ходим с ножовете в гърба. На масата съвсем явно и оживено, с всичката му там суета си тече поредният ни минифестивал, на който всички печелят. Както процеди през зъби преди цяла вечност един жесток и в двата смисъла клиент - правиш си фестивал, обираш си наградките. Та и ние така. Показваме си "нещата", критикуваме се до бой, вайкаме се за погубени гениалности и кофти срокове. Днес обаче и тримата сме преди всичко горди, и тримата имаме новини, и тримата се черпим обилно от трудни за търкаляне бутилки. Имаме поводи, кой от кой по-сериозни. Аз съм най-лесен и нахилен и Гран При някак си естествено ми се полага, макар и с игра в най-лесната и приятна категория - Автореклама. Та нали вече съм тати, напук на всички, които ме упрекваха в бесове и несериозност!