Ало, Френската гимназия!

Kакво изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, се сетих за Френската гимназия? Нямам обяснение. Тоест имам едно обяснение, но то е твърде обикновено. Вчера минах по тротоара край Френската гимназия и видях, че училищният є двор прилича на картофено поле. На танков полигон. Как да кажа, заболя ме. Малко е да се каже, че ме заболя. Направо ме втресе. Защото Френската гимназия не е само училище, тя е понятие, институция, метафора, символика.
Още докато учех в Английската гимназия, за красотата на ученичките от Френската гимназия се носеха легенди. Да те поканят на купон на Френската гимназия, бе все едно да те произведат от прост редник в майор. Един-два пъти ми се случи подобна преживелица и тези спомени са като мехлем за паметта ми. Греят в сумрака на времето като натюрморт от портокали.
Тази слава на Френската гимназия така ми се е забила като трън в главата, че ето, дори след три и кусур десетилетия, винаги когато минавам сега с колата по "Патриарха", хвърлям по едно око към насядалите по стълбите отпред момичета.