Мнозина се стряскат, като кажа, че в един момент гласувам за партии, не за личности. "Как е възможно?", пропищява един. "Ау, не бива така", потупва ме по рамото друг. Съмнителният дуел между личности никога не ми е допадал. Принципно, любимите мажоритарни кандидати се превръщат в партийни, това е неминуемо. Не бих заложил и стотинка, че може да бъде открит мажоритарен кандидат, който вярва в своите схващания, отстоява ги, не му дреме кой финансира кампанията и не сменя вижданията си заради партийна повеля. Такъв няма да бъде открит.
Зад всяка личност стои партия, особено зад независимите личности. Друг е въпросът, че при преобладаващ мажоритарен елемент в едни избори купуването на гласове е толкова лесно, да, фасулско. Но и това е друга тема.
Говорим си за американските избори. Сега мнозина са се втурнали да убеждават, че Мит Ромни - въпреки че им се искало републиканците да победят - не е удачен кандидат.