Улица Битоля

Уличките уж още носят старите си имена тук, в комплекс "Белите брези" - "Битоля", "Солун", "Ворино", "Деде Агач"... Те са единствените свидетели, че тук навремето са построили своите едноетажни къщурки преселници от Егейска Македония и Беломорска Тракия, единствено те чрез топонимията си все още пазят паметта на времето отпреди век. Но уличките вече не са истински улички, притиснати между големите новопостроени блокове и кооперации. Изчезнаха дворчетата с овошките, изчезнаха лениво препичащите се на есенното слънце върху черджетата пред вратите на верандите котки - ласкави кълбета, украсяващи старите дворчета - сега котките по улиците и тротоарите са други, някаква нова, хищна и гладна порода, хърбави, отраснали не сред обич и слънчеви петна, а в контейнерите за боклук.
Двайсет години живях в блока точно срещу улица "Битоля". На улица "Битоля" беше една от детските градини, в която ходехме заедно с брат ми до първи клас. Още си спомням Любчо, много дебело иначе дете, което обаче ядеше страшно бавно, направо преживяше по два часа като някоя камила.