AD-ските* дуели:  Рекламни чуждици

Златното сечение на рекламата, поне що се отнася до езиковия є аспект, събиращ се в чуждицата "копи", е старата и доказана формула: най-ясно и най-запомнящо се да кажем най-много неща с най-малко думи. Но малко след първото десетилетие на втория милениум това става все по-невъзможно. Ако и да ни повтарят всяка година на нов глас, че копито е мъртво. Добре, а как да описваме коректно с една дума, максимум две? Как да разкажем вярно за неща, несъществували само допреди две години по света, камо ли у нас? Разбираемо, опциите са главно две - преливаме лексика отвън (което може да е неразбираемо за този или онзи таргет) или ковем неологизми (което или крие сходни рискове, или изисква много време за изпипване и премисляне). Истината е някъде там, по средата. В играта. И не бива да не ни е срам, когато си играем с нашия език. Практиката помни не един и два сполучливи примера - били те и в резултат на игра, спонсорирана от търговски цели.