AD-ските* дуели:  Хо-хо-хо и синдромът на клонирания Дядо Коледа

Коледните рекламни кампании може и да са радостта в годината на глобалната домакиня и нейната лакома за подаръци челяд, но те са и същинско изпитание за устоите и нервите на рекламиста, натоварен с тежките задачи в цеха. Както и на всеки по маркетинг комуникационните и възложителско-изпълнителските вериги. Защото ситуацията само на пръв поглед наподобява елементарно упражнение - да направиш нещо от елени, снежинки, усмихнати брадати старци в червено и натруфени подаръчни кутии. Обилно поръсено с човешки емоции тип "радост", "щастие" и "споделени семейни ценности". И готово - Весела Коледа на всички, купувай, народе! Тук обаче започва трудното. Първо, по бриф коледната кампания трябва да е най-хубавата, най-голямата, да си личи от орбитална станция, да е имиджова, да радва сърцата в студа и дълго да се говори за нея, но в същото време и да разпродаде и последните количества в складовете и да напълни офисите и магазините с клиенти. Да изглежда мащабно, но да бъде покрита от последните рекламни бюджети за годината.