Един синдикален лидер беше заявил преди няколко години, че работодатели, които плащат ниски заплати, са ненужни на икономиката и че по-добре ще се оправяме без тях. Както се казва, внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне - и в случая точно това стана.
Загубихме от началото на кризата близо половин милион работни места, основно за нискоквалифицирани служители, и много от тези хора останаха без доходи или са само на социални помощи. Много домакинства, в които преди е имало двама-трима души, носещи доход, сега са останали с един работещ и няколко безработни. Докато преди имахме хора с ниски, но растящи доходи и възможности за развитие, сега имаме дълготрайно безработни и обезкуражени, които губят трудови навици и изпадат в капана на зависимостта. Това се отразява негативно не само на тях, но и на техните семейства и на бъдещето на техните деца.
Ако погледнем статистиката, ще видим, че рискът от бедност сред домакинствата с висше образование е близък до нулата, докато при хората с начално или по-ниско образование рискът от бедност е близо 60% (моля, вижте графика 1).