Политици светци
Защо няма нужда да мерим политиците си с ангелския аршин
Нищо странно няма в момент на криза народът да е на улицата, а политиците да се крият по дупките. В цяла Европа дефилират, палаткуват, горят чучела, в Америка окупират "всичко", а в Арабския свят направо си тече гражданска война.
Удивителна у нас е употребата на национална и в частност възрожденска символика, в центъра на която е, разбира се, мегагероят Левски, чиято апокрифна икона протестиращите в София издигнаха на протестите си. Да сте виждали напоследък образи на Солон или Ликург на протестите в Гърция, на Жана д'Арк във Франция или Родриго Диас де Вивар в Испания? Вярно, че в ислямския свят скандират "Аллах у-акбар", че будистките бонзи намират сили във вярата си, когато се самозапалват за една или друга кауза. Но това, което става тук, наистина не съм виждал другаде по света.
Защо точно Възраждането дава на хората квазирелигиозно вдъхновение да се борят за социалните си права?
Възраждането е време, когато зараждащата се българска нация няма държава: държавата е чужда, законът - несправедлив, управниците - все по-нелегитимни друговерци, османци и гръцки духовници.
