Силно да любим и мразим
Ние все сме безсилни пред държавата, все нищо не зависи от нас, все се чувстваме отритнати и недолюбени и настояваме за обич и разбиране от нейна страна. На поле, което се управлява от разум и логика, ние вкарваме емоциите като движеща сила
Омразата е любов, но с отрицателен знак. Не е отказ от нея, а горещо желание да я получим, когато многократно ни е била отказвана. Защото обратното на любовта е безразличието. И ако българите бяха отстранени, надменни и хладни, тогава бих признала, че са завършени хейтъри, неспособни да обичат. Само че страстта, която влагат в това да мразят, ме навежда на мисълта, че са несподелено влюбени в живота. Или въртят с него неумел романс, за който им липсват основни умения от полето на емоционалната интелигентност.
"Силно да любим и мразим" е основополагаща фраза в българската народопсихология. Тя някак си предполага, че и двете емоционални стихии са еднакво стойностни и одобрени. И когато не можем "силно да любим" или това, което любим, не ни отвръща или има опасност да ни отхвърли, преминаваме на следващата възможност, и то без да чувстваме вина, сякаш изпълняваме свещен патриотичен дълг. В полето на човешката психология това се смята за инфантилно.
