Когато имаме прекалено голям избор рядко се осланяме на разума при взимане на решение. Трудно е да обмислим всички достойнства и недостатъци на всеки един продукт. Затова се доверяваме на моментното си настроение и трудно бихме защитили избора си с рационални аргументи. А когато все пак имаме такива – те по-скоро се основават на наши вярвания, представи и убеждения, отколкото на факти. В политиката нещата не се различават особено. Още повече, когато отправените послания от страна на политиците имат за цел да провокират емоция, но не и да предоставят конкретна информация, която разумът да обработи.

Хората  винаги са били емоционални същества, но общественият ред и наложените порядки в недалечното минало проповядваха скатаване на емоциите някъде дълбоко в нас. С надигането на вълната, в която човекът и неговите потребности се издигат на пиедестал, емоциите вече са приветствани – нещо повече – те са и грижливо подхранвани. Това променя подходът и инструментите при привличането на клиенти и съответно гласоподаватели. Бизнесът предлага положителни изживявания, докато политиците провокират основно страх и гняв. Основен пътеводител става прозрението на нобеловият лауреат Даниел Канеман: „…хората не са нито напълно рационални, нито напълно егоистични и техните вкусове са всичко друго, но не и стабилни“. Това от своя страна води до непредсказуемост – както на пазарни, така и на политически трендове.

А усещането, че имаме власт над собствените си емоции, понякога може да бъде прекалено измамно и е време разумът отново да намери място в уравнението!

Приятно пътуване из страниците на сп. Мениджър!

Таня Кръстева, главен редактор