Предизборен албум

Изненадващо, но не съвсем: често при паралели между несъвместими (поне на пръв поглед) процеси и явления изведнъж рязко се нарояват сходства, чийто брой и степен може да бъдат стряскащи. Така например се оказва, че висшата реклама често огледално прилича на най-древния занаят, футболът - на квантова физика, а политиката - на поп музиката. Последното се потвърди по особено звучен начин миналата година не къде да е, а в страната, където всичко се тества до краен предел по най-прагматичния начин. Народът на САЩ горещо аплодира най-разгорещения фестивал на политическата песен, след който му се наложи да си избере нов Президентски албум, който да зареди в Големия държавен джубокс в Белия дом за следващите четири години.
Очакванията за свежа продукция - дори и в световен мащаб - не бяха никак малки. Възможностите бяха сведени, къде от нагласите на публиката, къде от липса на по-ярки и талантливи имена, главно до две. От една страна - консервативният, интересен на първо слушане и оказал се не съвсем подготвен за големия шоубизнес американа-фолк-поп на Мит Ромни, а от другата - полираният до звуково съвършенство алтернативен блус-фънк на Барак Обама.