Миналата година първо във френския вестник Le Monde (през март), а след това и в американското списание Harper's (през юли) се появи есе на Албер Камю, писано през 1939 г. и потънало в забвение поради цензура. В сложното време в навечерието на Втората световна война френските власти не позволяват на големия писател да изрази мислите си за диктатурата, свободната журналистика и средствата, с които да се борим срещу авторитаризма.
"Сред оръжията, които трябва да използваме срещу прекалено овластените, иронията няма паралел. Тя отива отвъд отрицанието и често позволява не само да се отхвърли невярното, но и да се каже истината. Свободният журналист през 1939 г. няма много илюзии за интелигентността на тези, които ни потискат. Той е песимист и по отношение на човечеството. В девет от десет случая истината, изказана догматично, е цензурирана. Когато се представи по забавен начин, същата истина се цензурира в пет от десет случая... И тъй като имат малцина почитатели, истината и свободата са капризни любовници", заключава Камю в своето есе.