Бъдещето е на клетъчната терапия

Проф. Михайлов, вашата клиника е една от водещите хематологични клиники в страната. На какво се дължат успехите ви?
- Успехът на всяко едно звено се дължи на много фактори. На първо място, в хематологията това е технологичната осигуреност. През последните години и особено през последните 4 години ръководството на нашата болница осъществи много сериозна активност за осигуряването на изключителна технологична база. Клиничната медицина вече е много технологично наситена, а при хематологията необходимостта от специфична високотехнологична апаратура е много голяма - използват се специфични консумативи, много специфични методи на изследване, които изискват високо прецизиране на диагностиката. В нашия център това е факт и в момента сме затворили целия диагностичен и терапевтичен кръг - от поставянето на диагнозата, през лечението, включително трансплантационно лечение, и последващото проследяване на заболяването. Това е първият много важен фактор за добри резултати - технологичното осигуряване. Вторият обаче е ритмичното финансиране. Технологичният фонд изисква непрекъснато поддържане и реновиране, необходима е инвестиция и в постоянно обучение. Така че третият основен фактор за успех е кадровото осигуряване. Необходимо е и материално стимулиране на кадрите, защото хематологията е много тежка дисциплина.

- Успявате ли да задържите специалистите?
- В момента има страхотно текучество на кадри от България. Проблемите в медицината у нас са много сериозни и ако не започне тяхното поетапно решаване, скоро страната ни ще се изправи пред много сериозен проблем. Ние сме по-скоро красиво изключение от тази тенденция, тъй като политиката, която води нашето ръководство, е такава, че успя да привлече много солиден масив от млади специалисти, които 4-5 години не са напуснали. Засега успяваме да поддържаме интереса на младите хора в цялата структура на болницата. По този начин успяхме да изградим нещо, което е важно за всяка дисциплина, за всеки бизнес в света - това е приемствеността на поколенията. Защото липсата на приемственост отваря кадрови ниши, в които няма кой да влезе. Когато едно поколение си отиде и няма кой да приеме неговата тежест като опит и знания, нещата винаги се объркват. И това е валидно във всички сфери на живота.

- Вие сте президент на Централно- и източноевропейската левкемична група, какви са световните тенденции в хематологията?
- В световен мащаб хематологията имаше изключително развитие през последните 3-4 десетилетия. Това включва създаването на многокомпонентното лечение - химиотерапия, лъчетерапия, таргетна терапия (трансплантация на стволови клетки), създаването на цялата трансплантационна алтернатива, която ние вече не наричаме трансплантационна политика, а клетъчна терапия, тъй като вече се използват клетки от донорите след самата трансплантация, за да модулираме усложненията на заболяването. Т.е. клетъчната терапия вече има много различни моменти, които са твърде интересни не само от експериментална, но и от философска гледна точка.

- Това ли е бъдещето на медицината?
- През следващите 20 години този подход ще промени изцяло световната медицина не само в областта на онкологията. Клетъчната терапия навлиза в областта на автоимунните заболявания, гастроентерологията, ревматологичните заболявания и още много области на клиничната медицина. Това са молекулярните, таргетните методи на лечение - възможността чрез един ензим или един рецептор (ако той е на повърхността на клетката) да се контролира развитието, обмяната и еволюцията на отделната туморна клетка, без да се влияе на организма. По този начин бяха създадени т.нар. куршуми срещу рака, които въздействат на отделната клетка, без да увреждат останалата част на организма. Химиотерапията, лъчетерапията и дори хирургичната интервенция при онкозаболяванията увреждат много сериозно целия организъм. Докато таргетните методи на лечение дават възможност да се извършва високоефективна терапия без тежки степени на увреждане. По този начин има възможност да се следи степента на остатъчното заболяване и динамично да се променя политиката на лечение. Всеки пациент променя своето състояние, променя отношението си към болестта и няма как ние да имаме един и същ подход към различните етапи на заболяването. През 21. век вече се говори отново за рязко индивидуализиране на терапията съобразно генома на отделния пациент. Или стратификация на малки групи пациенти, подходящи за конкретно лечение.

- Какво е развитието на хематологията в България?

- Всяка държава има своето медицинско ниво съобразно своя БВП. По отношение на хематологията не сме на предпоследно място в Европа, както сме по икономически показатели, но определено има какво още да дадем на пациентите. С радост мога да кажа, че в региона заедно с турските и гръцките колеги сме сред лидерите на Балканите в областта на хематологията като философия, като кадрови и технологичен ресурс.   

ПРОФ. Д-Р ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, ДМ, е национален консултант по клинична хематология, заместник-директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ, София) и началник на Клиниката по хематология. Той е заместник-председател на Българското медицинско сдружение по хематология, председател на Централно- и източноевропейската левкемична група (Central and Eastern European Leukemia Group, CELG), координатор на Европейската левкемична мрежа (European Leukemia Net, ELN) за България. Член е на Европейската федерация по трансплантация на хемопоетични стволови клетки (European Group for Blood and Marrow Transplantation, ЕВМТ), на Европейската хематологична асоциация (European Hematology Association, EHA) и на Американската асоциация по хематология (American Society of Hematology, ASH). Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България.