Идеалният ден

Преди време писах, че за мен луксът е да не ми се налага да ставам, като чуя будилника. И ето че именно сега, по това време на годината, слънцето върши работата на будилника. В началото леко му се дразнех, защото нямам пердета или щори в спалнята, и бях твърдо решен да се справя с този проблем. Но ето че сега виждам чара в това да се събудиш от първото докосване на слънцето през прозореца. Да започнеш деня, когато то ти покаже. В моя случай обикновено към 7,45.
Първата, недотам приятна изненада в онзи ден беше, че кафето е свършило. Но вместо да се начумеря и да почна да сумтя, реших да се облека и да се разходя до близкото ми любимо кафене. Там приятно, прелестно, красиво младо момиче ми сервира превъзходно Cappuccino Grande и топъл кроасан! Още нямаше 8,30 ч. и аз просто си седях там, наслаждавайки се на закуската и наблюдавайки хората, които отиваха на работа.