Изоставен

Моята партньорка ме напусна. Отиде си временно. Надявам се, че ще се върне обратно при мен. В момента е на "брачна консултация" в сервиза на Apple, нещастна и може би малко депресирана. Трябва да си призная, че ми липсва, но може би тази временна раздяла е за добро. Никакъв интернет, никакви мейли, няма вече по пет вестника за четене, никакви чатове или каквато и да било връзка с ГОЛЕМИЯ СВЯТ. Това ме накара да спра за миг и да се замисля - какво всъщност ни е нужно? Държа да отбележа, че този текст го пиша с оранжева химикалка с надпис BASF върху обратната страна на някакви принтирани листове хартия, които намерих в едно чекмедже.
Започнах да се замислям за някакъв вид "обратно към корените". Какво е онова, което наистина е важно, от какво наистина се нуждаем? Компютри, социални мрежи или смартфони? Наистина ли имаме нужда от още "лайкове" (във Facebook), или наистина на някого да му пука за нас все пак?