Господин Кобелт, недостигът на лекарства засяга всички страни от ЕС. Ако износът не е основната причина за недостига на лекарства, къде е коренът на проблема?
- В повечето случаи дискусията за недостига на лекарства е много спорна и противоречива, защото липсват сурови данни за направата на анализ как можеш да решиш конкретни проблеми на пациентите. Това, изглежда, е случаят и в България. Знаем ли кои продукти не са налични за пациентите? Знаем ли, че тези продукти са изнесени от страната? Или не са доставени от производителите в достатъчно големи количества, или пък не са доставени изобщо?
Интересът на пациента означава наличие на съвършено синхронизирана верига за доставка на лекарства, комбинираща отговорностите на фармацевтичните производители, търговците на едро, паралелните дистрибутори, аптеките. Към момента новата промяна в българския закон за лекарствата засяга само един елемент от доставната верига - търговците на едро, които стоят между производителя и аптеката.
В ЕС Европейската агенция за лекарствата направи анализ на недостига на лекарства в Общността. Този доклад показа, че проблемите, свързани с недостига на лекарства, са предимно свързани с производството - например липсата на субстанции, съответстващи на стандартите на добра производствена практика, изтегляне от страна на производителите на стари лекарства, чиято рентабилност е много ниска.
Мога да дам и друг пример - недостигът при доставките до българските болници е свързан с нестабилното финансиране и невъзможността им да прогнозират количествата лекарства. От друга страна, самите аптеки много често задържат количества от някои лекарства с цел търгуване.
Ние искаме да решим проблемите на пациентите, но по продуктивен и всеобхватен начин - искаме паралелната дистрибуция да бъде част от решението, а не част от проблема.

- Какви са конкретните ползи за пациентите в България от паралелния износ на лекарства? Не е ли противоречиво да се взимат от ограничените количества, предназначени за местния пазар, за да се обслужват терапевтично например германците?
- Паралелната дистрибуция е концепция, специфична за единния европейски пазар. Тя позволява свободното движение на лекарства и дава възможност фармацевтичните производители да реализират икономия от обема и да получават по-добра възвръщаемост на инвестициите си в научно-развойна дейност. Освен това българският пациент се възползва от единния европейски пазар, като има достъп до модерни иновативни лекарства, които иначе не биха били налични в страната. Търговията обикновено е добър начин да се развива икономиката - защо да не е така и във фармацевтиката!
Търговците на едро, които участват в паралелния износ, действат съвсем законно, при положение че снабдяват напълно местния пазар, което в България е задължение за тях. В същото време те използват приходите си от износа, за да инвестират в развитието на националните си дистрибуционни мрежи. На европейско равнище секторът допринася за около 500 млн. евро директни спестявания за различните здравни каси годишно.
Паралелната дистрибуция може да бъде и решение за определен вид недостиг на лекарства. Например в момента във Франция се опитват да доставят в страната липсващи лекарства чрез паралелен внос. Става дума за одобрени лекарства с незабавен достъп до аптечен пазар и това ще спести пари на здравната каса - вместо да се купуват по-скъпи неодобрени лекарства от други пазари.

- България обаче може да има специфични проблеми в сравнение с другите срани членки, разрешава ли европейското законодателство местни законови разпоредби?

- Страните членки са упълномощени да ограничават свободното движение на стоки по изключение само с цел защита на публичното здраве. Ключовият въпрос тук е, че българските власти не са предоставили никакво обяснение с какви аргументи на Изпълнителната агенция по лекарствата є е възложено да отказва износ. Също така е неясно понятието "застрашава сериозно живота" и защо наложените на износа рестрикции са за всички прескрипторни лекарства. Защо не само на тези, които са животоподдържащи или животоспасяващи? И също къде са проблемите с доставките, поради които пациентите не могат да получат лекарствата си?
Така че при тези обстоятелства европейското законодателство трябва да се спази, защото мерките срещу недостига трябва да бъдат ефективни и пропорционални. Особено свързаните с паралелната търговия, която е установена от ЕС като стимулираща конкуренцията практика - предоставяща на европейските граждани достъп до висококачествени лекарства на достъпни цени от всички страни членки.   

ЕВРОПЕЙСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ЕВРОФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ КОМПАНИИ (EAEPC) е базирана в Брюксел организация с нестопанска цел, която обединява европейските лицензирани паралелни дистрибутори.
Чрез националните асоциации и индивидуалните членства тя обхваща над 70 компании от 21 страни в Европейското икономическо пространство (EEA). Една от целите на EAEPC е да пази свободното движение на стоки, както е заложено в чл. 35 и 36 от Договора за функциониране на ЕС (TFEU), и да се противопоставя на опитите за въвеждане на рестрикции срещу свободата на избора на потребителите чрез търговските модели в противоречие с чл. 101 & 102 на TFEU. Асоциацията вярва, че свободната търговия води до подобрение в здравните стандарти чрез провизирането на иновативни лекарства на по-ниска цена, в полза на държавните здравни системи, платците в други трети страни и обществото като пациенти и данъкоплатци, както и асистира ЕС в постигането на целите на единния вътрешен пазар.
Членовете на Асоциацията гледат много сериозно на проблема с недостига на лекарства. Затова EAEPC инициира независимо проучване от швейцарската консултантска компания Birgli за оценка на недостига на лекарства в ЕС. Пълния тект на доклада може да намерите тук: http://www.eaepc.org/admin/files/evaluation_of_medicines_shortages_in_europe_by_birgli.pdf