Елитите са мъртви. Да живеят елитите!

Думата "елити" днес особено силно дразни публиката, доколкото внушава идея за по-качествени хора, за избраници (етимологически свързано с "elected"). Терминът, възникнал в италианската социология в края на 19. век, не е ценностно натоварен, а по-скоро идва да замени марксисткото понятие за "класа". Елитите не са просто собствениците на фабриките с цилиндрите, а един по-широк кръг от хора, свързани с роднинство, приятелство, сходно образование, участие в едни и същи клубове и т.н., от който с голяма вероятност произлизат не само бизнесмените, но и политиците, професорите, генералите. С други думи, "елит" е потенция: младият пройдоха на могъщия род има всички шансове да се издигне, може обаче да се превърне в ексцентричен бохем. Обратно, не е изключено един амбициозен провинциалист тип Растиняк да проникне в елита къде с труд и талант, къде с женитба и приятелства - просто вероятността е значително по-малка.
През това определение можем да разберем периодичното надигане на омраза към елита у нас: актуализира се усещането, че кръгът от потенциални управници е затворен.