Гражданско акционерно дружество България

Когото и да попитаме продължава ли кризата в България - ще получим очакван положителен отговор. Расте нетърпимостта в политиката, българското общество е разделено на множество лични стратегии за оцеляване в нарастващо враждебна среда. Понятия като "национална солидарност" са трудноприложими в съвременна България. Все по-гневно се задава въпросът "Кой е виновен?". Моят отговор на този въпрос е категоричен: неспособността на българските национални елити - политически, интелектуални, стопански - да изградят стратегия за национално развитие в един бързо променящ се свят и да ръководят обществото по пътя на неговото преобразуване в избраната посока.
Живеем в епоха, в която господстват идеологиите на антинационализма. Либерално-оптимистичните интерпретации на глобализацията рисуват един нов смел свят, в който националната общност все повече се заменя от общността на "глобалното село" - общност стопанска, технологична, финансова и подвластна на една глобална масова култура. Срещу оптимистичната утопия на глобализма се възправя гневното възраждане на традиционната идентичност - религия, ценностна система, нарастваща гордост от собственото локално и регионално различие от "другите", включително от глобалните силни на деня.