Лъчистата кехлибарена крепост на пчеларя
Лъчистата кехлибарена крепост на пчеларя

Бутнаха половината пазарче и построиха казино. Големи, мигащи червени букви приканваха хората да си опитат късмета. Но другата половина на пазарчето продължаваше да работи, макар празните сергии да ставаха все повече и повече и да зееха като опадали зъби. Онзи човек с билките продължаваше да продава своята стока. А до неговата сергийка продължаваше да се издига лъчистата кехлибарена крепост, построена от наредените внимателно един върху друг като златни тухли буркани с мед на пчеларя. Хората търсеха неговия мед, хвалеха го помежду си, знаеха го отдавна. Самият той със здравото си червено лице, с късата си, подстригана равномерно бяла брада и малко по-дългия бял мустак като някой мускетар, с целия си вид служеше като най-добрата реклама за лечебните качества на меда си. А и нямаше нищо против надълго и нашироко да си приказва с хората, да им обяснява подробно кой мед какво лекува, как е събиран, къде. Хората го знаеха, търсеха стоката му и така бяха свикнали с него, че когато един ден видяха, че неговата сергийка стои празна, останаха като гръмнати.