Хората знаят, но забравят
Хората знаят, но забравят

Светът трескаво търси идеи за излизане от икономическата криза. Но политиките всъщност я удължават. Стопанската история дава много поуки и примери за подражание.
2350 г. пр.н.е. Цар Уракагина от Лагаш издава декрет, който забранява регулирането на цените и възнагражденията. Преди него някой трябва да го е въвел, провалил се е и търпението на поданиците се е изчерпало. За такъв контрол говори една надгробна плоча на някой си цар Хенку, живял преди 2850 г. пр.н.е.
Необходимостта от контрол върху цените се появява при поевтиняване на парите поради увеличаване на тяхното количество в обществено обращение. Библейският Йосиф (около 1700 г. пр.н.е.) спасява египтяните от гладна смърт (които продават имущество, децата и себе си, за да се изхранят) след период на продължителен контрол върху доставките и цените на зърното. Той ги убеждава да се откажат от текущо потребление, заделя семена за инвестиции, съкращава ненужните разходи и привлича чуждестранни инвестиции.
Вавилонският цар Хамурапи (около 1792 г.