Много хора обичат близостта с природата да е комбинирана с комфорт. Но в България къмпингите - не само хубавите и добре поддържаните, но и всякакви - са обидно малко
Много хора обичат близостта с природата да е комбинирана с комфорт. Но в България къмпингите - не само хубавите и добре поддържаните, но и всякакви - са обидно малко

Врътват ключа на апартаментите си и се отправят към места, които само те си знаят и предпочитат да не споделят. Тези места - в гора, край язовир или морски плаж, обикновено са отдалечени от градове и курорти. Колкото по-диво, толкова по-добре. Те почти винаги са едни и същи: харесани отдавна, обживявани 2-3 седмици в годината, обичани през цялото останало време.
Всяко лято едни хора избират да преживеят отпуска си встрани и далече от всичко, което намеква за лукс. Различни по възраст, манталитет, професия и интереси, къмпингарите, понякога дори без да се познават отпреди, споделят метличката за метене на пясъка от палатката, тубата с прясна вода за готвене, въжето за простиране и куп други битовизми - те си вървят с прелестта на пущинака.

Нормални ли са - да предпочетат дивотията пред комфорта?! Абсолютно. Те най-често си имат стабилни и добре платени професии, специалисти са в своята област и доколкото у нас има средна класа, спокойно се причисляват към нея.