Тази Коледа обещавам хич да не капризнича. Тази Коледа съм обещал на дъщеря ми да подобрим рекорда за скоростно спускане с шейна по хълмовете на Боженци. (Ако не оцелея, може би ще разберете от януарския брой на "Мениджър")
Тази Коледа обещавам хич да не капризнича. Тази Коледа съм обещал на дъщеря ми да подобрим рекорда за скоростно спускане с шейна по хълмовете на Боженци. (Ако не оцелея, може би ще разберете от януарския брой на "Мениджър")

Дейвид Боуи и Брайън Фери бяха боговете вкъщи. А на снимката в малкия рамкиран портрет до мен е Лу Рийд (Lou Reed). Родителите и традиционното посрещане на Коледа за един 18-годишен младеж изглежда като истински кошмар. Онази особена възраст помежду детството и възмъжаването, когато не принадлежиш към нищо и в която да си претенциозен и да се бунтуваш, си е направо задължително! Е, и ние бяхме доста претенциозни! Вече не изпитвахме детската тръпка от Дядо Коледа и подаръците, нито пък бяхме родители, за да планираме празника за семейството… въобще си бяхме "в ничия земя". Буферната зона между детството и живота на възрастен индивид. Двамата с моя приятел (който направи снимката) бяхме решили да отпразнуваме Коледата по свой си начин. Неговите родители щяха да се събират с роднини и останалата част от семейството, сестри, лели и чичовци, в родния им град както винаги. Моите родители щяха да ходят при дядо и баба заедно с останалата част от фамилията, но ние двамата бяхме твърдо решили да си останем и да си направим "най-яката Коледа" - защото знаехме и можехме всичко!