Ето този поглед към живота трябва да възпитаме у себе си - да започнем да се състезаваме с най-добрите по света и сами със себе си
Ето този поглед към живота трябва да възпитаме у себе си - да започнем да се състезаваме с най-добрите по света и сами със себе си

"Това като за българско е много добро" и "направо не звучи/не изглежда като българско" са два от най-големите комплименти по тези земи. Те слагат всичко измислено, сътворено, построено в родината ми в някаква специална категория за хора с вродени затруднения, от които не може да се очакват световни успехи. Които дори не са насърчавани да участват в глобалното състезание, а са оставени да живуркат в резервата на неспособните и неталантливите, снизходително потупвани по рамото дори само ако не забравят да вдишват и издишват. И от тях се очаква да са доволни дори само ако "онези на върха" ги забележат.
"Българският актьор Х се снима с американската звезда У" е нерядко срещано гръмко заглавие в родната преса. Лошото е, че имахме и водещи статии "Нашият премиер и еди-кой си министър се щракнаха за спомен с холивудския екшън герой Z". В същото време имаме сънародници, носители на "Оскар" (като аниматора Любомир Христов) и наградата "Еми" (като дизайнерката Калина Иванова), световноизвестни учени като Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, но техните имена се изписват с доста по-ситни букви из медиите.