Музиката и градът
Когато разказва за едно ветрило от 19. век, изписано с думи, ноти и стихове от големи писатели и музиканти на епохата, Луис Бунюел цитира Едмон дьо Гонкур, според когото по буржоазному уравновесените хора никога няма да имат талант. Колко са важни за едно общество артистите извън добре опакованата кутия?
През 90-те бях дете и нямаше как любимите ми да не са Red Hot Chili Peppers - днес банда рехабилитирани калифорнийци, на чиито лица още се чете "Майко мила, не можем да повярваме, че сме живи". Не говорим за фанатично определяща вкуса група - момент да се изчервим, - когато Антъни Кийдис печели първия си милион, поръчва камина под формата на огромна гола жена. Е, да, може да подминем този кич заради суровите текстове, които драска по кожата си. По-важното е, че Red Hot дължи ценността си в съзнанието на огромна маса фенове заради онова истинско да-игнорираме-славата-и-индустрията състояние на китариста Джон Фрушанте. Той толкова често копнее да се изключи от голямата сцена с цялата є финансова сигурност (и го прави), че точно антиновобогаташкият му стил е най-важният химикал за забъркването на продадения в 15 милиона копия Californication.
В предишния музикален бизнес талантът беше ясно фактуриран, продажбите на албуми бяха категоричният показател за значимостта на изпълнителите.
