Нямаме дума, обратна на "малодушие"

Преди десетина години неговият офис събираше млади поети и писатели. Раждаха се книги с поезия, писана на салфетки. Движението, измислено от Карбовски, "ЛИТЕРАТУРА ДИКТАТУРА" приличаше на нещо като кръга "Мисъл" по Яворово време или като руското "ОБЕРИУ", в което членуваха велики руски авангардисти като Хармс и Введенски. Нямаше система в това, нямаше регламент - просто дух - на надежда, свобода, на бъдеще. Пиехме около барплота и раждахме. В онова време Мартин настояваше да препарира приятелите си поети така, седнали зад бара, с чаши в ръка - за да може, когато умрат, да има с кого той да си пие. И да им говори. Той обича да говори. Неговите думи раждат спорове, конфликти, истини, революции. Когато някой го мрази пред мен, аз просто казвам: "Не го познаваш". Радвам се, че е част от живота ми и се съгласи да говори с мен за нещата, които го вълнуват. И без това, когато пием, винаги казва "Питай ме нещо".