Аличка обичаше да изпотява с 
дъха си стъклото на прозореца и да рисува там сложни рисунки
Аличка обичаше да изпотява с дъха си стъклото на прозореца и да рисува там сложни рисунки

На Аля бащата се изгуби някъде и Аля растеше сам-сама, защото майка є ходеше на работа. Аличка обичаше да изпотява с дъха си стъклото на прозореца и да рисува там сложни рисунки, които даже и тя понякога не разбираше. Друг път Аля заставаше пред огледалото и като хванеше червилото, гримовете и пудрата на майка си, се превръщаше в кукла. Докато беше кукла, Аля, кой знае защо, се наричаше Фея. Но денят беше дълъг, а да си Фея беше интересно само до обед. Понякога Аля изронваше в шепата си трохи и излизаше на балкона да храни дългата редичка мравки, които все пътуваха и пътуваха нагоре и надолу. От време на време някоя мравка се откъсваше от черната река и є се покланяше. Това много я радваше и Аля започваше да пляска с ръце, а трохите в шепата є се разпиляваха.
Веднъж Аля взе коженото яке със златните ръбове и с двете големи златни очи на гърба от гардероба на майка си и първо се опита да го облече.