Лисицата
Много се проточи тая зима. Уж взеха осем кубика дърва, да има, дето се вика, и за догодина, а дървата вече привършиха. Има още за някой и друг ден, не е да няма, ама кой знае... Да свършва тая зима вече. А не свършва. Все ръси, пътечката до плевнята, където държат дървата, заприлича на тунел.
Иначе с новата печка, дето я купиха дъщерята и зетят, се родиха. Голяма, хубава, със стъклена вратичка, огънят подскача зад стъклото като в истинска камина. Старата готварска печка изкара двайсет години, изпя си песента, дето се вика, накрая колелото на единия котлон горе се пукна, огнеупорните тухли отвътре се изрониха. С новата печка се родиха. Вътре в стаята е уютно, топло. Дълъг старешки ден, трябва да е топло.
Сутрин тя става още в пет. Стаята е поизстинала, но докато избръска с мокра метла чергите на пода, докато изчете списанията, които є носи внучката, навън се развиделява.
