Едно десетилетие в България
Когато дойдох тук за първи път преди повече от десет години, не знаех много за България. В пътеводителя ми тогава пишеше "най-непознатата държава в Европа". Какво научих за новия си дом през последните десет години?
Кое беше хубавото, странното и кое недотам хубаво? Ако игнорираме очевидното и малко странно поведение, като клатенето на главата наляво и надясно, за да кажем "да", носенето на часовника и сватбената халка на грешната ръка, обърнатото наопаки заглавие върху страничното "гръбче" на книгата и посоляването на ястието, преди да сте го опитали - нека видим какво съм видял, разбрал и научил.
Всяка страна си има своите особености. Просто в България те са малко повече от останалите. Едно от първите неща, които ме изненадаха тук, беше, когато си поръчах джин с тоник - донесоха ми ниска чаша с джин, малка бутилка с тоник и още една ниска чаша с лед (и лъжичка). Да де, ама в какво трябваше да ги смеся? Или може би първо трябваше да изпия джина, след това тоника от бутилката и накрая да изям леда? Също така забелязах, че тук (в България) преобладават предимно три типа бизнес - фармацевтика, мобилни телефони и оптики.
