Кодът извън офиса
Все повече компании изцяло поемат контрол над извънработния живот на служителите си. Издействат им ниски такси в престижни детски градини или училища, осигуряват им удобни кредити за купуване на добри имоти, грижат се за хобитата им, ваканциите и забавленията им. За сметка на това изискват лоялност, иновативност, креативност, лобизъм, контакти и отдаденост. Струва ли си сделката?
В добрата стара Англия едно от класическите бизнес правила гласи, че всеки собственик на компания, служител или администратор трябва да си направи най-малко две визитни картички - едната със служебното си положение и координати за работна връзка, а другата само с името и предпочитания начин на контакт. Тази практика ясно обяснява някогашното разбиране за офисния живот - той е рязко разграничен от останалите социални задължения на човека и е строго дефиниран с правила, които не е нужно да се прилагат извън рамките на бизнеса. Така да се каже, когато си директор на застрахователна компания и си на работа, спазваш съответния работен код - облекло, поведение, служебна йерархия, офисен микроклимат. Свърши ли ти работното време обаче, свободен си да бъдеш това, което искаш - носи си скъсаните джинси, прекарвай уикендите си на палатка, разтоварвай напрежението, танцувайки в нощен клуб - твоя си работа. Е, да, ама не. Вече не.
Ако днес все още някой си мисли, че може да остане абсолютно анонимен в работата или в социалния си живот, е мечтател.
