Цената на доверието
То е лепилото, което сплотява обществото и институциите. Липсата му спъва националното развитие, а това води до още по-голям страх от "другите". Как може да се излезе от този порочен кръг?
Замисляли ли сте се върху биографията на сутрешната ви чаша кафе? Колко много хора - фермерът, опаковчиците, продавачите, производителите на кафемашини, баристите - са се потрудили за вашата закуска. Всяка нишка от тази сложна верига, прекосяваща континенти, се доверява на друга, че стоките и услугите ще пристигнат навреме и точните суми ще бъдат платени. Невинаги е било така лесно да се работи и търгува с непознати. През по-голямата част от историята си хората са живели в малки групи ловци-събирачи с тесни роднински връзки. Непознатите са били топло посрещани с хладни оръжия. Но вроденият инстинкт за реципрочност (око за око, подарък за подарък) е позволил по-задълбочено сътрудничество.
После човечеството изгражда "социални институции": от стриктни обществени норми до правителство, правна система и компании. Като регулатори на поведение тези институции поощряват сътрудничеството между хората и намаляват чувството за риск.
В този контекст България е уникална държава. Според проучване на Евростат (2013) ние имаме най-ниско доверие в родните си институции (полиция, политическа и правна система).
