Кафенето със старата върба
Това беше едно хубаво кафене на ъгъла на две големи улици. Имаше място за маси и столове навън, както и за големите чадъри. Момичетата, които поднасяха кафето, бяха хубави и любезни. На втория път вече знаеха как го пиеш - със захар или без захар, дълго, късо, силно, слабо. Това кафене години наред беше нещо като мой офис. Паркирах колата на улицата, която все още не беше се превърнала в зелена зона, сядах на някоя масичка, носеха ми кафето и аз провеждах няколко телефонни разговора. Това ми създаваше илюзията, че съм вграден в обществото, че имам задачи през деня, които трябва да свърша. Тук си провеждах и редките срещи с приятели.
Освен хубавите сервитьорки, доброто обслужване и доброто кафе това кафене ми харесваше и заради огромната върба, която се извисяваше на границата между тротоара и пространството с масичките и чадърите. Тази върба вече е била малка върбичка, когато дългият блок, до който беше залепено кафенето, още не е бил построен.
