Д-Р ЯВОР ДРЕНСКИ
Д-Р ЯВОР ДРЕНСКИ

Д-Р ЯВОР ДРЕНСКИ е изпълнителен директор на МБАЛ "Токуда Болница София" от 2011 г. Бил е началник "Болнична помощ" в НЗОК, административен директор и медицински директор в японската болница от създаването є през 2006 г. Завършил е медицина през 1992 г. в Медицинския университет - София, специалност "Акушерство и гинекология". Работил е 8 години като лекар. Магистър е по здравен мениджмънт и финанси. Специализирал е в САЩ, Швейцария, Унгария, Великобритания, Япония. От 2013 г. е председател на Националното сдружение на частните болници. През 2015 г. д-р Дренски бе отличен с наградата "Болничен мениджър 2015" на Националните медицински награди.

- Д-р Дренски, кога бихте казали, че една болница работи добре и колко добре се справя "Токуда"?
- Всяка болница, която работи добре, трябва да е пълна с пациенти. Други условия са високото качество и ефективност на предлаганите медицински услуги. Важен критерий е колегите да избират съответната болница за своя професионална реализация. А това се случва, когато специалистите разполагат с възможности за най-доброто лечение, с модерна апаратура, подходящи медикаменти и разбира се - инфраструктура на световно ниво. Въпреки продължаващата вече 20 години реформа в здравеопазването и тежкото недофинансиране, ние в "Токуда" всяка година подновяваме оборудването, добавяме нови дейности и увеличаваме екипа си от професионалисти. Имаме 25 хабилитирани лица и повече от 120 специализанти. Отчитаме устойчив ръст на пациентите ни, като тази година той е 8,2 на сто.

- Как се променя отношението на българина към здравето и начина на лечение?
- Отношението към лечението и здравната култура се подобряват. Българският пациент става все по-информиран за заболяванията и начините на лечение. Медицинските екипи на "Токуда" допринасят, като активно работят в насока образование. Комуникираме с публиките активно, провеждаме беседи и отворени врати за пациенти от всички поколения, които имат еднакъв или сходен здравен проблем, общуваме и онлайн. На разбираем език представяме естеството на лечението, профилактиката и начините за предпазване след това. Пациентът става естествен участник в лечебния процес, а позитивните ефекти във времето са много по-големи.

- Частните болници колко печеливш бизнес са? Как този факт рефлектира върху инвестиционните и мениджмънт решенията, които вземате?
- С изключение на малко и тясно специализирани клиники (напр. пластична хирургия) повечето болници не са създадени с цел печалба. Нашият генезис априори е да предлагаме обществено значима дейност без позитивен финансов резултат. Когато се планира бюджетът за следващата година, целим с приходите да покрием всички разходи, а евентуалната печалба да бъде обратно вложена в закупуването на нова апаратура, подобрения в сградата, инвестиции в квалификацията и изграждането на екипи. Само по този начин можем да постигнем нашата стратегическа цел - да бъдем първи избор на пациента при появата на здравен проблем. Това ни мотивира да работим денонощно и да даваме най-доброто от себе си.

- Здравословна ли е конкуренцията между държавните и частните болници, между българските клиники и тези, които предлагат лечение зад граница?
- Основната конкуренция е между болниците без оглед на това дали са държавни, частни или чужди. Във всички случаи конкуренцията стои в основата на качеството и постигането на по-добри резултати. Когато конкуренцията е честна и при ясни правила, печелившият е пациентът. Медицинските дейности трябва да бъдат извършени качествено и навреме. Не държавата, а пациентът е този, който трябва да избере в коя болница да се лекува. Това са правилата за една здравословна конкуренция в полза на обществото.

- С каква политика болниците могат да си осигурят необходимите им лекари, специалисти и медицински екипи?
- Екипите безспорно са най-важният елемент за работата на нашата система. Те са по-важни и от най-модерното оборудване. Доверието на пациентите се печели не от авангардните терапии, а от медицинските екипи, които ги прилагат. Това са част от причините да има борба за лекари между болниците. Почти нямаме възможност да се борим с чужди клиники, които предлагат в пъти по-високо заплащане. Задържането и създаването на нови специалисти се решава по няколко начина - предоставяне на възможност за развитие и израстване на младите медици, научна работа и силно усещане за уважение от институцията.

- За вас кой е съвременният модел на медицина, реално приложим в България?
- В зародиш здравната реформа у нас е добра, защото осигурява свободния достъп. Когато пациентът е изряден данъкоплатец и покрива редовно вноските си, би трябвало да може да прецени кога, къде, при кого и как да се лекува. Разбира се, трябва да може да получи съвет от своето джипи или друг специалист, но в крайна сметка сам трябва да вземе решение къде и на кого да повери тялото и живота си. Добрият модел на здравеопазване обезпечава свобода за пациента и възможност за качествен избор. Достъпът до специалисти е лесен в миналото и сега. Ограничаването му би било груба грешка и административна подмяна на избора на пациента.

- Как може да се реши проблемът с недофинансирането на системата?
- Медицината е изключително динамична наука - постоянно се появяват нови техники, методи, апарати и лекарства. Когато здравната система е недофинансирана, трябва да се търси начин за онази част, която не може да се осигури от обществения ресурс. Възможностите са чрез доплащане - самоучастие, така е в много страни по света. По този начин пациентът става контрольор на процеса по своето лечение. Вариант е системата да бъде много по-социална и тези, които печелят достатъчно, да плащат по-големи осигуровки, за да може социално нуждаещите се да имат достъп до безплатно лечение на ниво. Или държавата да изпълнява своите задължения, като покрива разходите на болниците за неосигурени пациенти и пр. За да има повече средства в системата, правителството трябва твърдо да застане зад насърчаването на медицинския туризъм, облекчаване на клиничните проучвания, насърчаване на инвестиции и иновации в нови лечебни методи, медикаменти, консумативи и т.н.

- Ако бяхте министър на здравеопазването за един ден, кое щеше да бъде най-важното решение, което щяхте да вземете?
- За мен те са две. Първо, налагането на убеждението, че всички в системата - от санитаря до министъра - сме слуги на пациента. Пациентът е в центъра и всички действия, насочени към създаване и прилагане на здравни политики, трябва да се съобразяват с него. Второто е да направим всичко възможно младите лекари да искат, да желаят и да изберат България и нашите болници. Това може да се постигне чрез уважение, уважение и пак уважение към лекарския труд, защото той никак не е лек. Задължителни са осигуряването на достойно възнаграждение и предоставянето на възможности за израстване и развитие.   

"ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" е японски проект на стойност над 220 млн. евро на "Токушукай Медикъл Корпорейшън", която към момента е най-голямата болнична верига в света с над 280 болнични заведения в Япония и една в България. Еднолична собственост е на д-р Торао Токуда - японски лекар и общественик.