Два метра воля
Пламен Константинов е един от главните герои през годините, в които волейболът ни удивлява. Освен всичко, това му беше хубавото на този играч: темпераментната способност да убеждава колко е важна победата. Като треньор не се отказа от същността си. Като национален селекционер показа смисъла на спорта: да стане белег на колективна идентичност. В края на една добра година обаче е неспокоен. Ето на такива хора вярваме.
Не че очакваме два месеца след превърналото се в празник Европейско по волейбол Пламен Константинов да скучае и да се чуди с кой журналист да пие капучино. Обажда се да се извини, че закъснява с две-три минути. Добре. Закъснява с половин час. Няма проблем. Когато пристига, иска да му дадем само още една минута. Изчезва. Е, какво толкова, ще изпием по още една вода. По-късно ще разберем, че е дошъл пеша, "благодарение на един, който ме блъсна странично", но сега трима души екип се каним да го посрещнем с въпроси за точността и ей такива типични за важните хора неща. Внезапно обаче сяда и с познатия от терена нажежен маниер, който може да стопи желязо, пита: "Кажете сега за какво ще си говорим?"
ПЛАМЕН КОНСТАНТИНОВ е на 42 години, 202 см, посрещач (като състезател), селекционер на мъжкия национален отбор по волейбол от 2014 г.
Започва кариерата си в "Левски" през 1986 г.
