В мъглата
Все по-често го срещам да разхожда кучето си по последните останали незастроени полета наоколо. Той изведнъж изниква в мъглата. Не е разговорлив. Писателю, как си, само казва. И отминава, преди да е дочакал отговора ми.
Той беше много известен журналист. Няколко поколения отраснаха с лицето му от телевизионния екран. Остаря красиво. Още е жилав и изправен. Още от време на време го канят в телевизионните студиа да разяснява все по-оплетеното, все по-безнадеждното международно положение. Но младите вече не го знаят, поне не така, както го разпознавахме ние.
Писателю, как си, казва той и отминава в мъглата, която е обвила последните останали незастроени полета наоколо, пълни с тежкия грак на гарваните и разперените като молещи се ръце голи клони на дърветата.
Бях по-близък с по-малкия му брат. Брат му беше обикновен човек, имаше хубаво семейство, сближихме се с тях, докато разхождахме и те, и ние децата си с количките, често се срещахме из незастроените тогава изобщо поля, гостувахме си, жената на по-малкия брат беше родена в деня след моята рождена дата и една година отпразнувахме заедно рождените си дни, беше незабравим купон, тъкмо беше излязъл филмът на Кустурица с онази незабравима песен за рибата, която мълчи, защото знае всичко, пускахме я на касетофона, само нея пускахме, защото много ни харесваше.
