Образът є на малка разбойничка, която се катереше по дърветата наравно с момчетата, се вряза дълбоко в паметта му
Образът є на малка разбойничка, която се катереше по дърветата наравно с момчетата, се вряза дълбоко в паметта му

Кафеварката. Цигарите. И спомените.
Едно време през терасата на кухнята на шестия етаж се виждаха златните кубета на "Св. Александър Невски". Сега се виждаха блоковете на жилищния комплекс "Белите брези". Преди долу се виждаха едноетажните къщички на бежанци от Егейска Македония с дворчета, пълни с дървета и лехи. Когато цъфнеха през пролетта дърветата, гледката изглеждаше тъй, сякаш някой с гигантска шепа бе минал и поръсил навред с пуканки. Улиците носеха имената на селищата, от които идваха бежанците - Ворино, Битоля, Деде Агач… После новият жилищен комплекс погълна къщичките и дворчетата, а бруталното ново строителство през последните години отне и последните градинки. Сега дори и тротоарите се бяха превърнали в паркинги. Само сградите на 27. училище и на читалище "Светлина" стояха като знаци за онова отминало време и помагаха да познаеш от горе, от шестия етаж, квартала.
Но той бе отраснал тук и обичаше своята малка част от София, въпреки че кварталът бе сменил така драстично кожата си.