"Критиките, смятани за неприятни, са насочени към нравите. А критикът на нравите (който често в чуждия порок бичува и собствения си порок или собствените си изкушения) трябва да бъде рязък... Ако искаш да критикуваш нравите, трябва да се държиш като Хораций; ако се държиш като Вергилий, напиши поема, дай боже, най-красивата, за възхвала на божествения Август" - Умберто Еко във "Връща ли се часовникът назад", 2006.
"Критиките, смятани за неприятни, са насочени към нравите. А критикът на нравите (който често в чуждия порок бичува и собствения си порок или собствените си изкушения) трябва да бъде рязък... Ако искаш да критикуваш нравите, трябва да се държиш като Хораций; ако се държиш като Вергилий, напиши поема, дай боже, най-красивата, за възхвала на божествения Август" - Умберто Еко във "Връща ли се часовникът назад", 2006.

Литературното ми запознанство с Умберто Еко се случи на бреговете на една лятна далавера. През 93-та аз и още двама мои приятели бяхме за 20 дена на Златни пясъци. Бащата на единия мой приятел беше някакъв голям шеф в "Кремиковци" и всъщност тогава губещото, но все още работещо предприятие беше наело за целия сезон няколко апартамента в този хотел. Бяхме на 16, в пубертет по време на преход, а цената, която родителите ни трябваше да доплатят за апартамента, беше символична - разликата, доколкото разбрах тогава, се покриваше от "Кремиковци". Храната също беше включена в сметката и истината е, че за семействата ни излизаше по-изгодно да живеем на хотел в Златни пясъци, отколкото те да се грижат за нас в София.
Ранната демокрация устойчиво беше съхранила порочните привилегии, характерни за късния социализъм. И ние неосъзнато, или пък почти неосъзнато, се възползвахме от голямото предимство на бурните времена: някой друг да ти плаща сметката.